БЕЗАВАРЍЕН, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. При който няма, не става авария. Безаварийна работа. Безавариен транспорт. Безаварийни полети. Безаварийно изпълнение на плана.


Източник: Речник на българския език (онлайн)