БЕЗАДРЀСНО. Нареч. от безадресен. — Да затворя ли прозореца? — каза тя безадресно. И сама не се чу. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. Боне наля, напсува на „му“ безадресно. Д. Цончев, М, 26.
