БЕЗБЀДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Безопасен, сигурен. Аз си мислех, че съдбата на това семейство е съдбата на хиляди други семейства тракийски, които до днес не могат да си найдат безбедно пристанище. Ив. Вазов, Съч. IХ, 47.


Източник: Речник на българския език (онлайн)