БЀЗБЕЛЍ нареч. Диал. Без друго, несъмнено. Аз ви оправдавам... Друг някой, безбели, е бил / тоз, който е рогача там свалил / във забранено от закона време. Д. Подвързачов, Б, 38.
— Тур. besbelli.
