БЕЗВЛА̀СТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Привърженик на безвластие; анархист. — Ние, безвластниците, отричаме управлението на човек от човека, не само експлоатацията. Ако бъде премахната всяка власт, комунизмът ще дойде сам по себе си. Ем. Станев, ИК I и II, 73.