БЕЗДЀЙСТВЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от бездействен; бездейност, бездействие. На четвъртия ден от завръщането си той се прибра в метоха. Още на прага тука го посрещнаха старите навици: да ходи безшумно като сянка, .. Всичко това сега го правеше неловък,> .., плашеше го дори със своята повторимост и с бездействеността си. Ст. Дичев, ЗС I, 259-260.