БЕЗЗАВЀТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на беззаветен; всеотдайност, самоотверженост. Притиснати отвръст от пет, коварни врага, / те пак показаха, как българинът мре / со беззаветността на мъченик. К. Христов, ПП II, 84.
