БЕЗЗАКО̀НСТВАМ и (остар.) БЕЗЗАКО̀НСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Върша беззакония, произволи; нарушавам закона. — Ние водим законна борба, възрази писарят. — Добре, подчини се тогаз на полицията. — Но тя беззаконствува! А. Страшимиров, К, 48.
