БЕЗЗВЀЗДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Отсъствие на видими звезди по небето. Напред се чуваха гласове и в тъмнината смътно се различаваха, .., необикновено едрите силуети на движещи се хора. Над главите им тегнеше небето, мрачно и зловещо в своето сляпо беззвездие. Л. Дилов, ПБД, 85.


Източник: Речник на българския език (онлайн)