БЕЗЗВУ̀ЧИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отсъствие на звук, шум. Сега едва доловимо се чува тих шум, някакво леко пърхане на криле... И това шумолене, тоя единствен звук е по-страшен от беззвучието. К. Константинов, ПЗ, 87.
