БЕЗИЗВЀСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Неизвестен, незнаен. — Не, той трябва да се уедини — безизвестен! .. И си представи таинствен живот някъде в затънтено село, между непознати, съвсем непознати хора, откъснат, изчезнал безследно за всички — за целия друг свят. А. Страшимиров, А, 112.