БЕЗЛЍХВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. При който не се плаща лихва. Безлихвените заеми улесниха бързото и евтино сдобиване с добитък, инвентар и пролетни семена, затова пълни са сега добруджанските хамбари с храни. ДП, 1941, бр. 13-15, 2. Безлихвен кредит.


Източник: Речник на българския език (онлайн)