БЕЗМА̀ТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който е останал без майка. Тя колкото галила своите деца, толкова мъчила безматерното Благойче: така било имято на сирачето. А. Хаджоглу, ББ, 77.
