БЕЗМОТО̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Самолет, който лети без мотор, като използува възходящото въздушно течение; планер. През лятото на 1913 г. в Плевен Лазаров построява своя първи самолет безмоторник. Р. Радулов, ИГ, 60. Един бял безмоторник се показва над хълма, планира, момчето му маха с ръка, безмоторникът си поклаща крилата, съвсем лек, почти като птица, и също безшумен, Й. Радичков, ГП, 70.
2. Спорт. Спортист, който упражнява спортната дисциплина безмоторно летене; планерист.