БЕЗНАЧА̀ЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Анархия; безначалие. Всякой искал да бъде цар и от това в цяла България тогаз владеяло анархия (безначалство). Пч, 1871, кн. 5, 73.


Източник: Речник на българския език (онлайн)