БЕЗНРА̀ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безнравственост. След това той [цар Крум] издаде оня знаменит фанатически закон, който от една страна показва каква анархия и безнравие е било завладяло в България по времето на гореописаната вътрешна криза. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 123.


Източник: Речник на българския език (онлайн)