БЕЗО̀БРАЗНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на художествени, поетически образи.
БЕЗОБРА̀ЗНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на безобра̀зен. Бяла брада, .. се спускаше от едно червеникаво, изприщено и сипаничаво лице, без никакво особено изражение, но крайно оттласквателно по своята физическа безобразност. Ив. Вазов, Съч. ХI, 105.
2. Рядко. Безобразна постъпка; безобразие. Бре, че като зина оня ми ти човек! Като отвори една уста: „Как, вика, могат да се допускат такива безобразности.“ Б. Обретенов, С, 99.