БЕЗОТРА̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от безотраден; безутешност, нерадост, тъга. В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“: сирачеството в „Лист обрулен“, безотрадността в „Есенни мотиви“, обезверението в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло. М. Кремен, РЯ, 524.