БЕЗПЛЪ̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безплътен. Тя от сутрина до вечер, .. , раздаваше с полузатворени очи едва уловими небесни усмивки на тия, които отдалеч се любуваха на изнеженото ѝ до безплътност лице, Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 34.