БЕЗПО̀ЧВЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Книж. Човек, който не е свързан с никаква социална среда, откъснат, изолиран от обществото. Изтръгнато из недрата на народа, това емигрантство представлява от себе си само една тълпа безпочвеници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 215.