БЕЗПРЕДЀЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж, Рядко. Отвл. същ. от безпределен (в 1 знач.); безкрай, безграничност. Приличаш ти на безпределността: / на вси страни небе. К. Христов, ХЗ 1939, 49.
