БЕЗРЍБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. В който или през който няма, не се въди риба. Разговарят изключително само за риба и географската карта на България се превръща в „рибни и безрибни реки“. Н. Стефанова, РП, 153. Но когато вечер ние, другите въдичари, се прибирахме на гарата, .., той се увираше под носовете нивинаги ухилен, винаги с препълнена кошница, дори и в най-безрибното време. Д. Калфов, КР, 11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)