БЕЗРО̀ДНИК, мн. -ци, м. Рядко. Безотечественик. Безродник е Калокир; не му е — добро да струва на ромейци! Знам го: престолът на Бизанс го дразни. Той сам разбира, че в Бизанс може всеки другоземец да стане базилевс, ..: знае го добре лукавият патриций! Н. Райнов, КЦ, 123.