БЕЗСМЀННО. Рядко. Нареч. от безсменен. Ние вървим мълчаливи, замаяни, забравили себе си, в тия пъклени предели. Ние сме само за час-два тука. А тука — това е винаги, безсменно и безкрай, всеки ден, всяка нощ. К. Константинов, ПЗ, 125.


Източник: Речник на българския език (онлайн)