БЕЗСТЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Безсрамен. Той биде предаден, и от един поп! .. / Тоз човек безстиден със ниско чело, / пратен на земята не се знай защо. Ив. Вазов, Съч. I, 172. Някои днешни недорасли дописници, .., пълнят някои от сегашните български вестници с безстидни хули и псувни. К. Шапкарев, МЖБМ, 23.
— От рус. бесстыдный.