БЕЗСЪ̀ВЕСТНО нареч. 1. Без проява на съвест, на нравствена отговорност. — Това заптие лъже безсъвестно! — извика той. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 39. В едно отношение постъпиха само тие безсъвестно, че отпосле захванаха да донасят калпав барут. З. Стоянов, ЗБВ I, 390.
2. Без проява на съзнание и отговорност; недобросъвестно. Работи безсъвестно.