БЕЗСЪЮ̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Грам. Свързан в синтактично цяло без помощта на съюз, при който се осъществява свързване без помощта на съюз. Безсъюзни сложни съчинени изречения. Безсъюзно подчинение.
