БЕЗСЪЮ̀ЗНО нареч. Грам. Без помощта на съюз. Еднаквите приложения могат да се нареждат и безсъюзно: „всичко: души, сърца, умове...“ Л. Андрейчин и др., БГ, 254.


Източник: Речник на българския език (онлайн)