БЕЗУКОРЍЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безукорно. Ту хорото заприличваше на безукоризнено правилен полукръг, ту се завие около себе си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 80. Солон узаконил, .. за съдници да са избират само тези архонти, които безукоризнено са изпълнили своята длъжност. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 160.