БЕЗХАБЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Разг. Който проявява безотго- ворност, незаинтересованост по отношение на нещо важно, съществено. Безхаберни началници вземат решения вместо специалистите. 24 часа, 1998, бр. 53, 23.
