БЕЗЦВЀТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на безцветен. Лицето му, .., запазваше пак своето противно изражение на душевна сухота, безцветност и коравина. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 21. Този шаблонен начин на виждане, генерализирането на събитията по линията на най-общото докладно предаване неизбежно води до поетическа безцветност, до безжизненост. С, 1951, кн. 11, 171.