БЕЗЦЕРЕМО̀ННОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на безцеремонен. Жените заговориха с пълна уста, всички се отпуснаха и предишната официалност взе да отстъпва на провинциалната безцеремонност. Ем. Станев, ИК I и II, 270. Ала тя не съзнаваше, че онова, което я дразнеше повече, бяха дрехите и говорът на селските ѝ роднини, отколкото скъперничеството и добродушната им безцеремонност. Д. Димов, Т, 95. На следващата гара се качиха цял взвод войници.. Нахълтаха и в моето купе и с груба безцеремонност започнаха да настаняват амуницията си по седалките. И. Петров, ОЗап., 86-87.
2. Проява, постъпка на безцеремонен. Той се сърдеше на безцеремонността на своя другар, който бе се ползувал от труда му, без с думица да помене за него. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. За инжекциите изпращат непознати стажанти .. Те .. обикновено тромаво забиват иглата в бутчето. .. Борчо реве като заклан — той е обиден от тази безцеремонност, от подлата, неочаквана атака. Н. Стефанова, ОС, 24. По-късно понятията се промениха и по модния днешен израз нашето тогавашно самочувствие се нарича „комплекс на малоцениост“ — за да бъдат извинявани по тоя начин новите просташки безцеремонности и маниачества. К. Константинов, ППГ, 127-128.