БЕЗЧОВЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не проявява милост; жесток, безмилостен. Какво правеше тоя безчовечен фанариотин? — .. като правителствен агентин, той глобеше, обираше и съблачаше оние бедни хорица, които, .., са принуждаваха да са явят пред неговите жадни очи. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1, 3. Но щом припомня онзи страшни проклети ден, то аз ставам лют, безчовечен и режа, когото завърна. Л. Каравелов, Съч. II, 154.
2. Който е лишен от човечност, в който няма човечност, милост; безмилостен, жесток. Безчовечната експлоатация на робите и тяхиото безправно положение ги карали да се отнасят враждебно към своите господари и нехайно към оръдията на труда. Ист. V кл, 153. Не, срещу тая хладнокръвна, преднамерена и безчовечна бомбардировка не можеше да се предприеме нищо. Ст. Дичев, ЗС I, 190. Атомната бомба е най-безчовечно от всички видове оръжия за агресия.