БЕЗШУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. При който не се чува шум, звук, който не издава шум, звук; тих, беззвучен. После с безшумни стъпки се приближи към леглото, дето спеше то, оправи завивките и все така тихо си излезе. Сп. Кралевски, ВО, 48. Подухна лек, безшумен ветрец. Г. Караславов, Избр. съч. I, 412. Спи градът в безшумните тъми. Д. Дебелянов, С 1936, 66. Безшумна походка. Безшумен мотор. Безшумна трамвайна мотриса.
2. Прен. Който се върши скромно, незабележимо, без да се говори много за него. Един популярен курс по земледелие и скотовъдство беше уреден в Люляково от дружеството. Това също беше плод на безшумната, но усърдна работа на поп Доча. Й. Йовков, Ж 1945, 109. Повечето от младите строи- тели на моста извършиха тъкмо такива безшумни подвизи, които не отминават като евтиното чудо за три дни. С. Северняк, ОНК, 55. Безшумен героизъм.