БЀЙКА1 ж. Рядко. Жена или дъщеря на бей; беица, беевица. — На̀, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща, .. Та съседи бяхме с тия бейове, сине. А много богати бяха те и само четирки хо̀ра вкъщи: старата бейка, двете ѝ дъщери и един син. А. Страшимиров, А, 99. Един арнаутин, сиромах човек, се оженил за бейската щерка. То къде може сиромах да се ожени за бейка. ОФ, 1958, бр. 4314, 2.
БЀЙКА2 ж. Дет. Овца, агне. По ливадите пасяха овци. Детето ги видя и радостно посочи с пръстче: „Мамо, я виж бейки!“