БЕЛ1, бèлът, бèла и бèлят, бèля, мн. бèлове и бèльове, м. Диал. Рибица, филе. Че може ли, бе Спиридоне, в такова топло време тлъсто месо, а? .. Взех си от беля. Мазничко е, колкото да облажи гювеча. Ст. Чилингиров, ХНН, 12. Бел пастърма.
— Тур. bеl 'хълбок, филе'.
БЕЛ2, бèлът, бèла, мн. бèлове, след числ. бèла, м. Диал. Права желязна лопата за копаене на земя; лизгар. Бързо дойде до гроба на погребания преди осем дена богат търговец и започна да го разкопава с бел, който бе скрит под плаща. (превод), ВН, 1964, бр. 3857, 4. Моята неугледност се подсилва и от ръцете ми — това сякаш не са ръце, а ковани лопати, същински белове. А. Гуляшки, ЗР, 45.
— Тур. bel.
БЕЛ3, бèлът, бèла, мн. няма, след числ. бèла, м. Физ. Единица за измерване силата на звука.
— Англ. от собств.