БЕЛЕКЧЀ, мн. -та, ср. Диал. Белезник; белче. Левски е прекарал нощта, срещу 1-й ян. 1873 год., в Севлиевския затвор. Когато на Василювден, суруваки, вързан и обкован с белекчета, е минавал през града, той познал някои севлиевчани и като ги показал на другаря си Никола, също тъй откарван за София, казал: „наши“. П. Пешев, ИСД, 11.
— От тур. bilek ‘китка на ръка’.