БЕЛОГРАДЧЍШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Белоградчик. Пътниците казваха, че сме вече в белоградчишката клисура, но и керемидка не се показваше от града. Ст. Станчев, НР, 8. Тоя арнаутин са беше заселил в Камена-Рикса в времето на белоградчишката буна. П. Хитов, МП, 59. Белоградчишки скали.