БЕЛОПЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Поет. Който е покрит с бяла пяна. От двете страни на белопенната река — високи урви, стигнали небето. Ив. Вазов, Съч. ХV, 155. ● Обр. Биха се вглеждали в блесналата вода на реката, където се отразяваха чистото пролетно небе с белопенни облачета и къдравите сенки на брезите, .., ако Нина, .., не ги разпределяше веднага на работа. Ст. Даскалов, СД, 429.