БЕЛОРЪ̀К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има бели ръце. Единият от тях — белорък, с повиснали руси мустаки и надиплена шия, .., още с влизането ги засича. Н. Хайтов, ШГ, 129. „Аз от небето тук дойдох да спра твоя гняв, ако чуеш / мен: че изпрати ме тук белоръката Хера богиня. “ А. Разцветников, Избр. пр (превод), 13. На първия план на картината се вижда белоръка жена в блестяща черна дреха, която дои една крава. К, 1927, бр. 111, 3.