БЕЛО̀САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от белосам като прил. 1. Който е измазан с вар или с бяла пръст, бяла боя. Помня, че на излизане от стаята на началника белосаната врата на дежурната беше открехната. П. Михайлов, МП, 60. Децата, които бяха обходили белосаните чисти стаи, .., ръчичките, които се бяха нежно докоснали до чиновете, .. , след като разтвориха шарените детски книжки, изведнъж замръзнаха. А. Каралийчев, С, 294.
2. Който е намазан с белило. Влизат шумно, .., годеникът ѝ Добрян, .., и кумата им Златана, жена с преминала младост, но белосана и червосана. Елин Пелин, Съч. II, 115.