БЕЛО̀ТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който обича и умее да играе белот. Двамата белотаджии с бутилката бяха твърде възбудени и до Филип достигаха откъслеци от техния словесен двубой. Ем. Манов, БГ, 75.
