БЕНЕФЍЦИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Истор. 1. През ранното Средновековие — вид поземлено владение в Западна Европа, предоставено от краля или от някой феодал на васал срещу определена служба, най-често военна.
2. Завещан имот на духовенството в католическата църква.
3. Църковна длъжност в католическата църква с определен доход.
— От лат. beneficium 'благодеяние'.