БЕНЗАЛДЕХЍД м. Хим. Масловидна безцветна течност, съдържаща се в костилките на горчивите бадеми, прасковите, вишните и др., която намира промишлено приложение за получаване на ароматични вещества или някои багрила.

— Фр. benzaldèhyde или нем. Benzaldehyd.


Източник: Речник на българския език (онлайн)