БЀРМА ж. 1. Техн. Ивица земя, оставена между рова и насипа на напоителни и отводнителни канали, пътни насипи, диги и др. под., която придава устойчивост на почвата. Брегът на каналите се оформя на нивото на водата като берма, широка 2 до 8 м, а след това се засажда с млади корени от камъш. Д. Велев, М II, 160.
2. Воен. Ивица земя между ров и насип на окоп, която предпазва от срутване на пръст в окопа и служи за складиране на оръжие и др.
3. Техн. Площадка между стъпала в мина.
— Хол. berm през нем. Веrme и рус. берма.