БЕСЀДУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Беседвам. Прекарвахме времето си по най-разнообразен начин: беседувахме на кьошка, бягахме по разкошните морави край Рила река. Ив. Вазов, Съч. ХV, 86. беседувам си възвр.
