БЕСО̀ВИЦА ж. Диал. Глутница кучета, които се влачат след разбеснувана кучка. Па баш тогава се беше разбесувала нашата кучка. Де имаше пес от долната махала, по нея беше тръгнал, че и на Андрея Кутулата, туй черното куче, дето го държат вързано, и то скъсало синджира по бесовицата. В. Нешков, Н, 307. Бесовица псета.
◊ Влача (повличам / повлека) бесовицата. Диал. Грубо. За жена — държа се разпуснато, отдавам се на разврат; развратнича. Тя аслъ и като мома влачеше след себе си бесовицата. Ил. Волен, НС, 7. — Ние некога. .. по пет години война водихме, мъжете ни избиха, па пак. .. а тая хубостница. .. още мъжа ѝ не изскочил от къщи и повлече бесовицата. Ст. Даскалов, СД, 224.