БЕСУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Беснея, вилнея. По улиците на малкия градец сновяха въоръжени банди, блъскаха вратите, заплашваха и бесуваха. А. Каралийчев, СР, 24. Всички ханища и конаци са вече тюрми и са препълнени с окован народ, чума бесува навсякъде. К. Странджев, ЖБ, 13. Кмет кметува, бяс — бесува.
2. Отдавам се на разврат; развратнича, бесувам се. Сега, при мисълта, че тя е в тайното сборище на адамитите, той я ненавиждаше с демонска ненавист. На полянката, там в долчето поразениците бесуват. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 48-49.
БЕСУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Обикн. за кучета, вълци — намирам се в любовен период. — Глутници сега няма. Вълците се събират на глутници само когато се бесуват или когато е много студено. Д. Ангелов, ЖС, 208.
2. Бесувам (във 2 знач.). Един ли в уличката римска сган / видял бе що ке знай Октаван: / че Юлия, любимата му внучка, / бесува се с кого не като кучка. К. Христов, В, 144.