БЀТА-ЛЪЧЍ мн. Физ. Невидими лъчи, които представляват поток от електрони или позитрони, получен при разпадане ядрата на радиоактивните изотопи. Ернест Ръдърфорд открива, че излъчванията от радиоактивни вещества имат различен характер и въвежда понятието алфа- и бета-лъчи (1899). Д. Цветков, Х I, 112. Създаването на електрически източници на базата на радиоактивното разпадане представлява първостепенна задача на бързо развиващата се атомна промишленост. С доказване електрическата полярност на алфа- и бета-лъчите започнаха да се правят опити и в тази насока. Ц. Цанев, АЧ, 21.