БИО̀НИКА ж. Спец. Наука, която разрешава инженерни задачи за промишлени или военни цели въз основа на анализа на структурата и процесите на жизнената дейност на организмите. Водещо положение в биониката заемат проучванията на нервната система от гледна точка на кодирането и разпознаването на сигнали.

— Амер. bionics от био(логия) и (електроника).


Източник: Речник на българския език (онлайн)